Писма без адрес ти изпращах, любима.
Навярно се трупат на лавица прашна.
И някой служител след много години
с любопитство ще бръкне във дните сегашни.
В почивката обедна на своето бюро
ще сложи пред себе си сандвич с кюфтета.
И куп стара поща с отминала годност.
И на моята гробница ще дръпне резето.
Ще чете и ще дъвчи със пълна уста
и дъждът от трохи ще затропа връз мене.
Възкресен като демон ще надигна пръстта
и ще вляза в душата на образа тленен. ...