Призрак 

Снощи призракът ти ми говори.
Дълго ме тормози. Чак до сутринта.
После ръцете си разтвори, но
да ме вземе със себе си, не успя...

Снощи ме наказваше жестоко,
жестоко ме наказваше за стотен път.
Грабеше ти ненаситно от мойта плът
и сякаш ме раняваше дълбоко
с някой още неизгризан дървен прът!

Снощи за прегръдка чаках,
а вместо нея студена празнота ме обви,
От "удара" като псе прокудено в мен зави
душата, но не заплаках -
сам вината ще я носиш дълго ти.

Снощи.
Като снощи друга едва ли някога ще има,
защото няма да се върнеш никога.
Недей да чакаш своята любима.
Нейното тяло все още е над пръстта!

10.03.2008