---
Преспаха самодивските поляни,
притулени из билково усое.
Дочакаха в притихнали покои
настъпващата пролет да ги хване —
събудени от песенния вятър,
лудеещ сред тополи разхвърчани
под покрива на клоните смълчани —
безброй ръце в митичен, стар театър.
Мустанговото стадо затанцува,
препуска с невъздържани копита,
а гривите си устремно преплита
със залеза, и утрото рисува —
откраднало си бяло от кокиче,
зелено от очите ми игриви —
в тях нежна пролет щедро се разлива
под влюбената песен на момиче...
---
© Станислава Все права защищены