25 янв. 2013 г., 10:45  

Пролет

1K 0 14

---


Преспаха самодивските поляни,
притулени из билково усое.
Дочакаха в притихнали покои
настъпващата пролет да ги хване —

събудени от песенния вятър,
лудеещ сред тополи разхвърчани
под покрива на клоните смълчани —
безброй ръце в митичен, стар театър.

Мустанговото стадо затанцува,
препуска с невъздържани копита,
а гривите си устремно преплита
със залеза, и утрото рисува —

откраднало си бяло от кокиче,
зелено от очите ми игриви —
в тях нежна пролет щедро се разлива
под влюбената песен на момиче...

 

 

---

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всяка пролет трябва да има по едно влюбено момиче. Прекрасно!
  • Красиво!Светло!Очароващо!
  • Ако още някой види в този стих развят американски флаг,ще си сменя гражданството...
    Разбира се,в никакъв случай не съм търсила такава асоциация.
    Обещавам да помисля за смяна на стадото!
    Приятен ден на всички!
  • Наистина прекрасна картина обрисувана с богат език. С употребата на мустанги малко се налага американското, а може и да не съм разбрал правилно. Поздравления!
  • Благодаря на всички за мненията!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....