25 янв. 2013 г., 10:45  

Пролет

1K 0 14

---


Преспаха самодивските поляни,
притулени из билково усое.
Дочакаха в притихнали покои
настъпващата пролет да ги хване —

събудени от песенния вятър,
лудеещ сред тополи разхвърчани
под покрива на клоните смълчани —
безброй ръце в митичен, стар театър.

Мустанговото стадо затанцува,
препуска с невъздържани копита,
а гривите си устремно преплита
със залеза, и утрото рисува —

откраднало си бяло от кокиче,
зелено от очите ми игриви —
в тях нежна пролет щедро се разлива
под влюбената песен на момиче...

 

 

---

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всяка пролет трябва да има по едно влюбено момиче. Прекрасно!
  • Красиво!Светло!Очароващо!
  • Ако още някой види в този стих развят американски флаг,ще си сменя гражданството...
    Разбира се,в никакъв случай не съм търсила такава асоциация.
    Обещавам да помисля за смяна на стадото!
    Приятен ден на всички!
  • Наистина прекрасна картина обрисувана с богат език. С употребата на мустанги малко се налага американското, а може и да не съм разбрал правилно. Поздравления!
  • Благодаря на всички за мненията!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...