Пролет

6 мая 2009 г., 16:53

Поэзия

637 0 2

Днес пак ще полетя
към неизвестни ширини,
в сърцето ми изгря
лъч светлина сред небесни синеви.

Грее и всичко в мене пее,
песента ми се възнася
и думите надалеч отнася
вятърът, който пак се смее

на моята наивност -
мисля, че светът е съграден
от детската невинност
и всичко принадлежи на мен!

И съм щастлива
в крехката си свобода,
по-бистра от планинската вода,
като поточетата пак игрива

тичам по склонове зелени
и пея ли, пея песента,
а цветята като мене са засмени,
слушат те химна на Пролетта.

Пролет

Свързани произведения

Комментарии

Предложения