9 апр. 2006 г., 20:01

ПРОЛЕТ. ПОЯВИ СЕ ТИ...

721 0 0

 

 

Пролет.

Появи се ти с твоите черни очи.

Гледаше мило към всеки от нас.

Имаше смях до захлас

Искрен. И много думи.

Минути забавни –

Аз и Ти.

 

После... неочаквано
аз... си признах.

Настъпи промяна.

У теб. Може би помисли,

че са измамни думите чути.

Или вече нямаше полза.

Или търсеше у мен нещо друго.

Не вярвам аз,

че всичко беше мираж.

Или сън.

 

Какво да направя сега?

Да се владея – не е проблем.

За мен.

Храна за сплетни
срещу името твое 

няма да дам.

Но ти, може би, знаеш

и помниш колко боли,

когато останеш сам.

 

Обкръжен единствено

от мечти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...