Пролетен дъждец.
Каква бе тази приказна картина
на топъл, пролетен дъждец?!
Изми паважа той, като витрина,
полъхна над квартала нов живец!
И отразяваха се покривите сиви,
във локвите, блестящи от воал,
а аз унесен в мисли мои, диви,
пристъпвах бавно в уличната кал.
В капризите на пролет пъстролика,
ту слънчева и жива, ту смрачена,
съдбата кръговратна, многолика,
удари с бурите една любов - ранена!
И брулеха безмилостно я ветровете,
скова я тънък, завистлив скрежец,
тя, клетата не издържа на студовете,
отмина, като пролетен дъждец.
Дъждът отми таз кална злоботия
на днешния, покварен свят - студен!
Защо аз тъй не можех да измия,
тъгата, наслоена вътре в мен ?!
01.06.2015 Влад. Нед.
© Владислав Недялков Все права защищены