Пролетно-приспивна песничка

И щом се зазорява - не е трудно -
да ритнеш под юргана си сънливката, 
за да заприпкаш (може малко мудно)
и да излъскаш зъбките с усмивката;
да вдигнеш на гаража похлупака,
да съживиш двуколката - зелената,
да затанцуваш с нея и, нечакани, 
да тръгнете на гости на вселената.

И ето, че усещат те поляните
и младите лозички ти намигат,
със люляка взаимно си се кланяте,
и лястовичко-щъркове пристигат;
внезапно разцъфтели са дръвчетата,
глухарчетата жълто се целуват,
ти вярваше едно че е небето, но
сега във него куп дъги бушуват.
И слънцето е някак по-палитрено,
разголваш рамене да го погалиш;
и нищичко не помниш, а единствено
се молиш този миг да не забравиш.

А ако се здрачава - пак е лесно -
прозяваш се и смигваш на сънливката,
завиваш я и зазвучава песен,
в която те изритват под завивката...