Спомен слиза към сърцето
и затопля се света.
Някой пее тихо
горе на небето.
Вслушвам се
в тъгата на дъжда.
Да, разцъфнаха
дръвчетата.
Но у мен е още зима.
Трябва аз да тръгна -
чака ме оттатък моста Пролетта.
© Кирилка Пачева Все права защищены