14 янв. 2015 г., 20:09

Прошка 

  Поэзия » Философская
523 0 0

     Прошка

 

Прости ми, отче, съгреших,

наруших обета си свещен,

в океан на грехове се потопих,

и изплувах омърсен...

 

Яздех дивия кон на свободата,

и извърших аз редица грехове,

но намира ме сега вината,

денят на страшен съд дойде!

 

Но виждам във мрака на съдбата,

шанс, последен, даден ми от Бог,

да си пречистя аз душата,

от греха непредизвикан и жесток.

 

Прости ми, отче, съгреших,

и заслужавам място в дяволския кът,

но вече нокти в желанието за правда впих,

и прошка искам за последен път.

 

В.Г.

© Влади Гоцев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??