Прощално
Животът и след теб не свърши,
животът, както казах, продължи...
Един скорец от боровото върше
на килограм изсипваше лъжи.
И кукувица пееше в гората,
нали и тя е пойно същество?
Какво пък? Трябва и вървя нататък,
макар по-бедна откъм сетиво.
Луната вечер светеше по-ярка,
разбрала за тъгата ми по теб.
А аз танцувах, юнска нестинарка,
но не по въглен, а по тънък лед.
Дори и совите в нощта мълчаха.
Дали не беше знак суров това,
че любовта ми също я окраха,
подобно на отрязана глава?
Подтичваше по сенките ни паяк.
Тъчеше дреха. Нека си тъче!
По-важно е сред лунната омая,
че аз съзирах моето момче.
Поднасяше ми стръкче от глухарче,
мистично, с побеляваща коса.
Откривах със щурчето цигуларче
най-глупавите летни чудеса.
Изпразни се днес горската поляна.
И чудото изчезна изведнъж.
А паешката булчинска премяна
бе скъсана от лекомислен мъж.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елия Все права защищены
