7 мар. 2009 г., 18:14
Рана след рана и в раната пак рана...
Прости ми, че мога да те даря с любов такава
за каквато си мечтаеш,
прости ми, че това е моят начин на любов,
но най-много те моля прости ми, че ме има
и сърцето ми не може да обича вече друг.
Живот ли е това или дяволска отплата...
Да се кълна, че вечно ще те нося във сърцето няма нужда -
то съдба ми е и аз се примирих с това!
А ти продължавай да живееш
остани си мил, добър и търпелив
И независимо дали със мен или със друга ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация