3 нояб. 2018 г., 12:12

Прости ни

484 0 0

ПРОСТИ НИ

 

Помен за мъртвите

нещастници, или щастливци...

Носим ли ги в сърцата си, непокътнати?

Или ФБ ни отваря зениците?

Палим ли свещи,

без да разбираме,

кому е нужна светлината гореща -

за тях, или за нас... или имитираме?

Кръстим ли се, невярващи,

щом се питаме - „Бог къде е“?

Истина ли са сълзите падащи,

или придобито лицемерие?

Невярващи... си вярваме...

Единствено на майката вярвам,

загубила своето чедо.

За нея собствената смърт е награда,

за да бъде отново при него.

Всички други помен правим

на собствените изминали години,

проклинаме ги, или ги жалим,

като преминали през живота ни роднини.

Прости ни, Господи, прости ни!!!

 

03 11 2018

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...