21 сент. 2008 г., 17:52

Проститутка

2.4K 1 23

Жените завиждаха за нежната и плът.

Подминаваха я с погледи на диви псета,

а мъжете им, с червени устни като кръв,

с очи разкъсваха от нея всяка дреха.

 

Лицето и се криеше под тежък грим,

придаваше и стил с изкуствена усмивка.

Красива беше, излязла, сякаш е от филм,

а роклята чертаеше най-нежните извивки.

 

Бедрата и разголени с цвета на кадифе,

прецизно се извиваха в различни пози.

Те бяха стимула за градските мъже,

събрали зверското във грубата си кожа.

 

Тя беше там, насред събудения булевард,

поредната от наглост, мъжествена покупка,

но само погледът, загубил своя перлен жар,

таеше злобата на уличната проститутка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...