Просто е...
Просто е... почти като обичане.
Загатна ми небето звезден стих,
а после разпиля във сънища
недосънуван във съня ми щрих.
Потрепна в приказка една любов,
жадувала да бъде във деня ми,
с сетне в илюзорния и зов
дочувах птиците, ала в съня ми.
Просто е... почти като сънуване.
Небе, луна и звездопад...
Но приказките свършват някога.
Ти бе дотук, ала къде съм аз?
Отвъд представите за време.
Далеч от всички хорски суети.
Завързана в забързаното стреме
на залезите тихи от мечти.
Там моят принц, загледан в слънцето,
брои във спомените своите залези.
Натам подтичва в жар сърцето,
понесено от спомена за изгреви.
Просто е... обичането е сънуване.
Или сънуването е обичане...
Не е ли все едно, щом от жадуване
преплитам сънищата в истини.
Загатна ми небето звезден стих,
а после разпиля във сънища
недосънуван във съня ми щрих.
Потрепна в приказка една любов,
жадувала да бъде във деня ми,
с сетне в илюзорния и зов
дочувах птиците, ала в съня ми.
Просто е... почти като сънуване.
Небе, луна и звездопад...
Но приказките свършват някога.
Ти бе дотук, ала къде съм аз?
Отвъд представите за време.
Далеч от всички хорски суети.
Завързана в забързаното стреме
на залезите тихи от мечти.
Там моят принц, загледан в слънцето,
брои във спомените своите залези.
Натам подтичва в жар сърцето,
понесено от спомена за изгреви.
Просто е... обичането е сънуване.
Или сънуването е обичане...
Не е ли все едно, щом от жадуване
преплитам сънищата в истини.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
