Простор за рожбите ми
П Р О С Т О Р З А Р О Ж Б И Т Е М И
Видях луната в тази вечер бликнала –
изгряваше над нашия квартал.
Под нея в хор децата чуруликаха...
За миг подобен всеки би мечтал.
Звездите полудели затанцуваха
вплетени в игривите лъчи
и дъжд от златен прах над мен посипаха –
от щастие притворих аз очи:
„О, Боже мой, ако ме чуваш, моля те –
на мен такава щедрост подари!
За рожбите ми звездни – стиховете ми!
Не моля аз за власт и за пари.”
Луната ме погледна тъй препълнена,
че аз потънах в нейната любов.
От таз взаимност ме очаква раждане –
за рожбите си търся пристан нов...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойна Димова Все права защищены
