17 нояб. 2019 г., 23:03

Противник 

  Поэзия
398 0 0

Хайде да играем на война!

Ще си ушия униформа,

Ще си закача сребърна звезда.

Ще тичам и ще се оглеждам –

Отвсякъде ме дебне врагът.

 

Ще хвърлям ръчни гранати,

Ще се бия, ще стрелям с автомата.

Ще падам, ще ставам и пак ще тичам.

Около мене бомби ще вдигат прах,

Танкове мостовете ще събарят.

 

Нищо не може да ме спре,

Аз съм войник и ще се бия

До последен дъх, пък и след това.

Дори да ме бомбардират небесата,

Дори да ме преследва целият свят.

 

Хайде да играем на война!

Дай ми кауза, която да защитавам.

Искам да се бия с други врагове,

А не само с демоните в мене,

Които винаги ме побеждават.

 

Нарамвам пушката и тръгвам,

Кубинките ми се влачат в калта.

Почерняла е сребърната ми звезда.

И вдигам очи към свъсеното небе:

Слез поне ти и се бий срещу мене!

 

 

 

© Ваня Накова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??