17 нояб. 2019 г., 23:03

Противник

634 0 0

Хайде да играем на война!

Ще си ушия униформа,

Ще си закача сребърна звезда.

Ще тичам и ще се оглеждам –

Отвсякъде ме дебне врагът.

 

Ще хвърлям ръчни гранати,

Ще се бия, ще стрелям с автомата.

Ще падам, ще ставам и пак ще тичам.

Около мене бомби ще вдигат прах,

Танкове мостовете ще събарят.

 

Нищо не може да ме спре,

Аз съм войник и ще се бия

До последен дъх, пък и след това.

Дори да ме бомбардират небесата,

Дори да ме преследва целият свят.

 

Хайде да играем на война!

Дай ми кауза, която да защитавам.

Искам да се бия с други врагове,

А не само с демоните в мене,

Които винаги ме побеждават.

 

Нарамвам пушката и тръгвам,

Кубинките ми се влачат в калта.

Почерняла е сребърната ми звезда.

И вдигам очи към свъсеното небе:

Слез поне ти и се бий срещу мене!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Накова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...