26 июн. 2015 г., 22:53

Прозрачно ясно

1.1K 0 3
"Ако забележиш, че яздиш умрял кон, слез!" - индианска поговорка

************
Кога ще се простиме лековито
със хора, ситуации, проблеми.
Кога най-после ще речем: Finito! -
без разкаяние и без дилеми.

Умре ли конят, още ли ще яздим
с надеждата, че ще го съживиме.
Не е ли до прозрачност вече ясно -
Приключено е! Да полеем с вино

и да поемем в новия си път,
погребали страдания и грешки.
Отвъд илюзиите чака ни светът,
отхвърлиме ли ролята на пешки.

В играта стара с името – живот
не ни е отредено да сме жертви.
Превърнем ли се в техен антипод,
не се нуждаем вече от експерти,

които да ни учат да вървим,
понесли мъртвите коне на рамо.
Ще яхнем живите и  C'est la vie! /Се ла ви/
По-мъдри сме след всичко преживяно.

Цвета Иванова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвета Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тук долавям кореспонденция и с Оскар Уайлд!
    Мъдростта идва от преживяното, не от прочетеното.
    Оскар Уайлд - "В наше време хората четат твърде много, това им пречи да бъдат мъдри".

    Често сами избираме илюзорния свят пред действителния. Това не би било чак толкова лошо, стига да можем да пресътворим илюзиите си в реалността. Не всяка пешка става дама, но у всяка е заложен такъв шанс.
    Странно е че няма по-голям интерес към стиховете ти. Пишеш все по-добре. Лятото наистина не е време за поезия, като твърдеше поетесата Лена Гоцева. Искам да кажа, читателите намаляват. А ти пиши!
  • Благодаря, Белла! Затова и психоаналитиците се множат.
    Младен, благодаря ти! Поздрав! Ценя много мнението ти за моите стихове.
  • Мъдростта е утехата за невъзвратимия живот - слаба и недостатъчна, но единствено възможна. Красиво пишеш, Цвети! Много ми хареса стихотворението ти.

    Топъл поздрав от мен!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...