Нещо гори в самоделно огнище.
Нещо гори. Не изгаря.
Спасителни въглени, сбрани във нищото,
твоите тайни ли палят?
Струйки от дим самоходните спомени
в нежни рисунки събират.
С дъх на реалност, нереално-прогонени,
преходното в теб реставрират.
Ни воля, ни сила, ни нови вълнения,
ни гневни заплахи ги плашат.
Те са твоя искра - откровение
във тъмните бездни на здрача.