Пусни ме от оковите железни,
остави ме дъх да си поема.
Ръцете ти са вече безполезни,
не искам свободата да отнемат.
Остави ме доброволно да си тръгна,
недей да викаш мойто име.
И да викаш няма повече да се обърна,
за това недей се мъчи - остави ме.
Ти любов, също се затичай,
ала бягай надалеч от мен.
Която искаш друга ти обичай,
но аз не съм във твоя плен.
© Антония Петкова Все права защищены