14 июн. 2011 г., 21:23

Пустинна роза 

  Поэзия » Любовная
1511 2 4

ПУСТИННА РОЗА



ПУСТИННА РОЗА

Дошла направо от звездите,
пустинята я приюти...
Ситнят керваните на дните.
Мираж – от спомени, мечти.

Кой би могъл да разгадае –
цвят има ли? Или... бодли?
Попитай Кактуса. Той знае
от самотата – как боли...



Дете на Слънчевата фея –
сълзите си тя ниже в стих.
Гради дом пясъчен за нея
сам Вятърът - ревнив жених.

Пустинникът едва ли знае,
как, по-ефирна от перце,
тя – Розата – навред ухае.
Жадува ласка... И сърце!



Насън пребродила звездите,
все пита... Кой ли я роди?
Орисник ли пиян – и дните,
и нощите – тъй отреди?

Пустинна Роза... И магия...
С неземен чар ни заплени.
Обичаш ли – благослови я!
Или... Безличен – отмини.



ПавЛина СТАМЕНОВА


© Павлина Стаменова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??