Пусто

12 окт. 2008 г., 21:47

Поэзия

782 1 1

Сърцето ми -
разбито е на части...
Стъкла -
по пода разпиляни...
и ръбовете
още са кървящи -
от вплетени,
незаличими рани...

Душата ми -
дърво на есен...
без листа
очаква зимата...
А мъката -
ужасна и зловеща,
я навестява
мълчаливо
през нощта...

Вярата ми -
сякаш пепел...
следа от огън,
но загинал...
без надежда
и искра дори...
Споменът и
той отминал...

Любовта ми -
тя е още жива...
някъде дълбоко
в мен,
опитва да излезе,
но са здрави
оковите на
заслужения плен...

Пусто

Свързани произведения

Комментарии

Предложения