12 окт. 2008 г., 21:47

Пусто

1K 1 1
Сърцето ми -
разбито е на части...
Стъкла -
по пода разпиляни...
и ръбовете
още са кървящи -
от вплетени,
незаличими рани...

Душата ми -
дърво на есен...
без листа
очаква зимата...
А мъката -
ужасна и зловеща,
я навестява
мълчаливо
през нощта...

Вярата ми -
сякаш пепел...
 следа от огън,
но загинал...
без надежда
и искра дори...
Споменът и
той отминал...

Любовта ми -
тя е още жива...
някъде дълбоко
в мен,
опитва да излезе,
 но са здрави
оковите на
заслужения плен...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирена Филипова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...