14 мар. 2009 г., 09:02

Път

671 0 1

Изгубих всичко, а дали,

изгубих го, или го разпилях,

навсякъде, където съм била,

навсякъде, където спрях...

 

... Дори за малко, и за бегъл спомен само,

спирах се, дори да е за миг,

дори и даже за една усмивка

аз спрях ли, или само промълвих...

 

"Здравейте" и си тръгнах пак

нанякъде, и аз не знам къде.

Някъде далеко, далече от къде?

Вървях, но никога не спрях...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лллл Валериева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Понякога се съмняваме,но
    продължаваме, а движението е развитие! Успех!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...