24 апр. 2013 г., 08:05

Път 

  Поэзия
545 0 3

 

ПЪТ

 

 

            “Започва път от моя праг.”

                    Дж. Р. Р. ТОЛКИН, “Властелинът на пръстените”

 

 

Започва път от моя праг.

Дали

е път към връх, издигнал гръб далече

над пръстена на сивите мъгли?

Не знам.

А и кого да питам вече?

 

А може би е път сред плоден юг,

през слънчогледи с тежки златни пити

и ми е нужно не перо, а плуг?

Не зная сам.

А и кого да питам?

 

Или е тежък път през бран и сеч,

сред взривове и грохот на желязо,

по който трябва не перо, а меч?

Не зная.

Пък и кой ли би ми казал?

 

Или под седемцветната дъга

минава моят път в земи незнайни,

където няма горест и тъга?

Не знам.

И днес за мен това е тайна.

 

А може би, поел от моя праг,

отива пътят стръмен към безкрая,

без знак и без следа от чужди крак?

Не зная, Боже Господи.

Не зная!

 

Вървях не ден, не два – един живот,

плетейки от годините верига.

Днес моят праг през дните ми е брод.

От него почва път.

Това ми стига.

 

 

© Валентин Чернев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??