Раци през зимата
Назрява в тишината звънко ехо —
то песен е в очите на вълчица...
Нощта облича траурната дреха,
луната пламва — восъчна свещица,
от чийто грапави сълзи (звездите),
се раждат песъчинките по плажа,
морето дращят лудо по очите...
Прибоят там е почетната стража
в могилите от мъртви водорасли,
завили празните утроби мидни
под спомена за лято (незарастващ
от жилото на зимната перфидност).
Безбожница е зимата, дописва
заветът вехт със сол по хоризонта,
а мъртвото вълнение преписва,
суфлирано от гларуси-архонти.
Защо размята сивите пастели?
Любов ли търси в непонятни знаци
по амфорите, сънно опустели?
Та там единствено зимуват раци
(безвремие Морфеево пленили).
То, лятото, разменна е монета,
завита в късчета платно прогнило,
очакващо през юни да засвети
в скрижалите на морските богини.
А те диктуват десетте завета
на рой русалки... И след сто години
пак влюбен Шекспир ще крои сонети...
И раците над храмове от пясък,
от люспи ще сковат камбанария,
в която чайките с любовен крясък
възторжено камбаните ще бият...
Поспи, красавецо, под зимна стража,
ти времето със пясъци си мериш...
Оставям ти обувчица на плажа,
за да се върна, ако я намериш!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дениса Деливерска Все права защищены
