Радост ли?
Тя е във високите дървета,
като вятъра непостоянна
и сълза, и обич вярна.
Само дето вяра няма.
Има грях, лъжа, измама,
как и кой ли да прецакаш,
в прясна рана сол да слагаш.
В чужда кръв да се обливаш
също радост е - разбираш,
че си жив и още дишаш...
Господи! За радостта ли пиша?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Шопландия Софийска Все права защищены