Бягам към тебе,но ти затръшваш ми вратата,
преди да я затвориш,леко си подсвирваш
и се смееш с нелепата си жалка усмивка
на моята много трагична съдба.

Чудя се колко още бонбони ще взема
всеки път взимам по един скришом,
но в шкафчето не остават особено много,
някой ден всички те ще свършат.

Тогава ще падна на земята тежко като скала,
и повече няма никога да се пробудя
защото силите ми да се боря привършиха,
сега ще заспя (извини ме)съвсем тихо и спокойно.

Докато ти се гърчиш до жалкия си последен дъх,
аз ще спя много сладко,но няма да се смея
ще плача за твоята трагична участ-(за разлика от теб)
искайки да ти помогна от небето-(защото имам сърце)

Но гласът ми няма да те докосне или стигне,
и достигаше ли те когато бях до теб,
докарваше сълзи в очите ми-отчаяние,
сега щом си на мое място, вече ще ме разбереш!