1 апр. 2008 г., 18:07

Ранена

1.1K 0 4

Колко малка бях,

когато в теб се влюбих.

Ти чувствата смачка

на една наивна глупачка.

Но сега пораснах

и се промених.

Вече няма да можеш

с мен да си играеш.

Чувствата ми към теб

се превърнаха в лед!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Никова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз не мразя този човек.Той все още е в сърцето ми и това стихотворение беше по-скоро моментно чувство на несигурност.Благодаря ви за коментарите и съветите
  • Нищо, някой друг ще се възползва. И от двама ви.
  • Според мен дори да си наранен..не трябва да мразиш човек,който си обичал..Но ние,хората сме много странни същества..Когато обичаме някого..и биваме наранени,не толкова самите ние..колкото нашето Его..това повече ни кара да мразим.Онзи инстинкт за самосъхранение..Поздравления.
  • Имаше една много хубава сентенция: Подло е да мразиш този, който някога си обичал!... Гледай напред, там ще срещнеш нова любов

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...