1 апр. 2008 г., 18:07

Ранена 

  Поэзия » Любовная
826 0 4

Колко малка бях,

когато в теб се влюбих.

Ти чувствата смачка

на една наивна глупачка.

Но сега пораснах

и се промених.

Вече няма да можеш

с мен да си играеш.

Чувствата ми към теб

се превърнаха в лед!

© Десислава Никова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Аз не мразя този човек.Той все още е в сърцето ми и това стихотворение беше по-скоро моментно чувство на несигурност.Благодаря ви за коментарите и съветите
  • Нищо, някой друг ще се възползва. И от двама ви.
  • Според мен дори да си наранен..не трябва да мразиш човек,който си обичал..Но ние,хората сме много странни същества..Когато обичаме някого..и биваме наранени,не толкова самите ние..колкото нашето Его..това повече ни кара да мразим.Онзи инстинкт за самосъхранение..Поздравления.
  • Имаше една много хубава сентенция: Подло е да мразиш този, който някога си обичал!... Гледай напред, там ще срещнеш нова любов
Предложения
: ??:??