Камбаната ми бие пак повторно:
"Живей, дете. Не чакай, а живей."
Повтаря постоянно, неуморно:
"Върви - с любовта си някой сгрей.

Мечтите ти докрай ги изпълнявай
и дай на чувствата си свобода.
Имай воля. Личността си отстоявай.
Ходи с гордо вдигната глава.

Радвай се на красотата покрай теб
и усмивки на света раздавай.
Горд бъди, че ти си истински човек
и всяко малко нещо оценявай."

Доскоро мислех си, че не умея
да разбера живота, но сега
най-после се научих да живея,
и радвам се, че има за кога.