РАВНОВЕСИЕ
РАВНОВЕСИЕ
Във парк, сред детското цъфтене,
от суетата разсъблечено,
доброто мое провидение
яви се в миг и тъй ми рече:
"Човека помня аз отдавна...
И равновесието зная...
Съдбата му - безславно-славна,
ще му горчи така до края...
Човек, разпънат на везните
между борба и примирение:
теглилка повече - залитне,
изправиш ли го - победен е...
Човек с оръжие в ръката,
с перо и мисъл, с вяра свята,
с арбитри - Бог и Сатаната,
жонглира между двата свята...
Човек, съзнаващ много ясно,
че е богат на неизбежност,
в която няма ляво-дясно,
ни горе-долу... Само бездна!..."
Така ми каза и изчезна,
а аз съзрях в една алея
как две деца над тази бездна
дъска-везна със смях люлеят...
Ванилин Гавраилов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ванилин Гавраилов Все права защищены
