Разбитите лодки.
Лятото, превалящо докрай остана,
ден-два да открадне то... от есента.
Във далечен плаж сред морска пяна,
двама влюбени кръстосваха брега.
И морето пясъка със рев пенеше,
как заливаше ни босите крака,
бризът морски за любов шептеше,
в пясъка аз издълбах.....следа!
Не следа, любовен знак – иконен!
Два венеца, две сърца в една съдба
и стрела, пробола ги в един законен
брак, свещен сред бисерна вълна!
Мълком продължавахме към края,
плажът свършваше във черната скала,
как за себе си не исках да призная,
че прощално аз изпращах….любовта!
Помня лодките разбити във скалите
на трески ненужни, вехтории …кал!
Ех, море, защо ти заличи следите
на един свещен, любовен мемориал?!
30.06.2015 г. Влад. Нед
© Владислав Недялков Все права защищены
Поздрави и успешен ден от мен!