Раздялата
Дойде, за да се разделиш със мен.
А чувствам се тъй странно облекчена.
Душата ми, изстрадала предчувствия,
сега е лека, пърхаща, освободена.
Дойде, за да ме видиш за последен път.
В очите ми дълбоки да надникнеш.
Тъга и разочарование, злоба и мъст,
аз знам, че там не можеш да откриеш.
Живота не делим един със друг,
и нищо друго не делим във дните.
Делим греховното желание, до тук.
Делим се между себе си, самите.
Щастието ни е приказна измама.
Създадена във грях, от кръв и плът.
За друго просто място не остана,
в телата ни удовлетворени, сетен път.
Лъжи са нашите спомени, определено.
Мечтания, изречени на глас.
Страдания, потайни мисли споделени,
копнеж роден, останал между нас...
Учудва те усмивката сърдечна.
Разколебава твоята решимост.
Повярвай, вече бях така обсебена
от теб, че свърши моята търпимост.
Душата ми не можеш да ограничиш.
С любов е пълна, вярата прелива.
Страданието лесно тя ще заличи,
и с нови тайни чувства ще изгаря.
Повярвай ми - без теб ще бъда по-добре,
осъзнай го, и тръгни спокоен.
Без теб душата непокорна ще снове,
по оцелелите пътеки на всеки спомен.
Не сме еднакви - аз съм онова,
което в делника те вдъхновява.
Зная хиляди вълшебни номера,
и винаги един за след това оставям.
Целуваш ме - не няма да те изгоря,
обичам те - нали така добре го знаеш,
но в тайната ни, всичко между нас,
вълшебството у мен започва да изгасва.
Дойде да се сбогуваш... но за миг,
усетих силно как се колебаеш.
Дали душата от вълшебство щом лишиш,
верен на себе си можеш да останеш?
Сега тръгни си - виждам, че си уморен,
опитай да забравиш, да отдъхнеш,
а после с нови сили, вдъхновен,
във моя страстен спомен ще се върнеш...
Ще се завърнеш в моя свят красив,
със повей неизказан, романтичен,
и нови наши спомени ще сътворим,
прекрасно-нежни, диви, нетипични...
А чувствам се тъй странно облекчена.
Душата ми, изстрадала предчувствия,
сега е лека, пърхаща, освободена.
Дойде, за да ме видиш за последен път.
В очите ми дълбоки да надникнеш.
Тъга и разочарование, злоба и мъст,
аз знам, че там не можеш да откриеш.
Живота не делим един със друг,
и нищо друго не делим във дните.
Делим греховното желание, до тук.
Делим се между себе си, самите.
Щастието ни е приказна измама.
Създадена във грях, от кръв и плът.
За друго просто място не остана,
в телата ни удовлетворени, сетен път.
Лъжи са нашите спомени, определено.
Мечтания, изречени на глас.
Страдания, потайни мисли споделени,
копнеж роден, останал между нас...
Учудва те усмивката сърдечна.
Разколебава твоята решимост.
Повярвай, вече бях така обсебена
от теб, че свърши моята търпимост.
Душата ми не можеш да ограничиш.
С любов е пълна, вярата прелива.
Страданието лесно тя ще заличи,
и с нови тайни чувства ще изгаря.
Повярвай ми - без теб ще бъда по-добре,
осъзнай го, и тръгни спокоен.
Без теб душата непокорна ще снове,
по оцелелите пътеки на всеки спомен.
Не сме еднакви - аз съм онова,
което в делника те вдъхновява.
Зная хиляди вълшебни номера,
и винаги един за след това оставям.
Целуваш ме - не няма да те изгоря,
обичам те - нали така добре го знаеш,
но в тайната ни, всичко между нас,
вълшебството у мен започва да изгасва.
Дойде да се сбогуваш... но за миг,
усетих силно как се колебаеш.
Дали душата от вълшебство щом лишиш,
верен на себе си можеш да останеш?
Сега тръгни си - виждам, че си уморен,
опитай да забравиш, да отдъхнеш,
а после с нови сили, вдъхновен,
във моя страстен спомен ще се върнеш...
Ще се завърнеш в моя свят красив,
със повей неизказан, романтичен,
и нови наши спомени ще сътворим,
прекрасно-нежни, диви, нетипични...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мила Нежна Все права защищены
