27 янв. 2007 г., 00:14

Разговор

1.1K 0 1
Животът казва: "При мене всички по двама са били."
А аз го питам за теб, къде си ти?
Отговаря ми: "Реши да те напусне, не те обича вече."
Аз: "Стига с таз лъжа проклета! Обичаш ли и теб ще те обичат пише в завета!
Аз така направих - обичах го, но той не го разбра... Признах му, а той ме изигра!"
Животът: "Понякога случва се така. Недей да тъжиш - не е единствен на света!
При теб ще дойде друг -
готов да сподели твоята любов."
"Лъжеш! - изкрещях почти без глас. - Само него обичам аз!"
"Не бъди наивна! - изкрещя пък той. - Не може вечно да е само твой!
Хайде,бъди герой! Все някога щеше да го загубиш, разбери!
Престани с проклетите сълзи!"
Усмихна се, в прегръдките си ме пое,
докосна ме с най-топлите ръце..
В ухото ми прошепна: "Хайде, бъди свободна като птица
и на крилете на щастието отлети!"
"Не искам!"
"Защо?"
"Защото нявга четох, че птиците умирали сами!!!"

Посветено на човека, който обичам най-много - Ади!{}

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомира Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...