28 янв. 2005 г., 09:22

Разминаване

1.3K 0 6

           РАЗМИНАВАНЕ

 

Отиде си, преди да бе дошла

по-близо до най-страшната му болка,

преди да бе разбрала ясно колко

му струва безответното “Ела!”.

 

Навярно доста бе я заблудил

със свойте умозрителни модели,

прикриващи наистина умело

тъгата на един живот немил.

 

Опита да постигне яснота,

но тя помисли, че се забавлява.

Прие прощалното му “Съжалявам!”

за наранена мъжка суета.

 

А може би така е по-добре –

спести й много тежка отговорност.

Остана сам – безмълвно и покорно

на кръстопът в астралното море.

 

 

Бел. авт.: Стихотворението е втората част от триптих. Първата е “Елегия”, а третата – “Импресия”.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво,,но е тъжно,когато хората остават неразбрани..
  • Ако е сгрешил, винаги има начин да поправи грешката, стига да го иска наистина.
  • Ще попитам лир. герой какво точно е спестил, но дали ще ми отговори? Изглежда ми твърде лично... Иначе сигурно и той се пита не е ли сгрешил в подхода.
  • Иска ми се да го разбера това второто...Защото това е трудното...Иначе никога няма да спрем да се питаме къде сме сгрешили...
  • Дали лир. герой е бил прав, като е заблудил лир. героиня с умозрителните си модели, или като й е спестил тежката отговорност? За първото - определено не, за второто - един господ знае.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...