Размишления

Будна съм, знам, че полунощ отдавна мина,

ти ме придърпваш нежно с ръка,

загрижено питаш: "Всичко наред ли е, Любима",

а аз отговарям: "не съвсем е да".

Погалваш ме, целуваш ме и казваш: "Сподели",

може би глупаво ще ти прозвучи това,

но искам всичко, което в нас гори,

да остане винаги така...

Искам вечно да ме гледаш в захлас,

когато идвам и към теб се приближавам,

искам вечно да ме любиш с таз страст,

задъхваща, буйна и с дъх изпепеляващ...

Искам ръката ми винаги да държиш

и когато се разхождаме, и когато се страхувам,

искам да ме прегръщаш и с мен да не спиш,

когато съм притеснена или кошмари сънувам...

Искам винаги, винаги така да ме наричаш,

не само с думите, а с най-нежния ти глас...

Възможно ли е винаги така да ме обичаш?!

Възможно ли е все така да те желая аз?!

Като цяло много теории за любовта знаем,

че е до време, че пламъкът ù някога ще изгори,

но според мен, любовта може каквото пожелаем,

стига да го искаме и двамата, нали?!

25.07.2013