4 окт. 2007 г., 09:46

РАЗВИДЕЛЯВАНЕ

791 0 27
 

РАЗВИДЕЛЯВАНЕ


Свят ми се завива вече в моя виртуален свят!...

Думи - още неизречени, някъде в ефир летят...

Някой ги попива, търси смисъла, забоден в тях.

Аз си шепна като Пърси колко нощи пропилях...


А животът си отива... Тихо пясъкът тече...

Миналото - самодива с недолюбено краче...

Свят ми се завива!... Чакам бъдеще да зазори...

Че романтиката в мрака вече ще ме умори...


Че далеч, зад океана, в моя виртуален свят,

малкият ми син остана - като спомен непосят...

Той си има своя обич - и наяве, и насън!...

... Край - на нощните прокоби!... Вече светло е навън...


Ванилин ГАВРАИЛОВ

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванилин Гавраилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...