27 янв. 2015 г., 20:27

Ребра

439 0 0

За живота луд копнеем,
за шегата - най-добрата!
Нека силно да се смеем
да ни заболят ребрата!

А вие тъй сиротни
как бледнеете на фона
на гръбначните животни...
Червеи на закона!

Опитайте се да ни спрете
със заплахата ви празна.
Ах, какво красиво цвете
е победата - заразна!

Растенията изгнили
поливаме със слово,
но с ваште чени сили
ги мъчите отново.

Будни сте спокойни,
но спите във полуда.
Сълзите ви поройни
пресушихте със заблуда.

От Вас - тези без опора,
няма да се крием.
Дори и в затвора
път ще си пробием.

Кръвта си да пролеем
в дълбините, в недрата
пак до болка ще се смеем
затова са ни ребрата!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славей Лилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...