И аз те помня.
От живот предишен.
Такъв един... тих и благ.
Защо до срещата ни
бил си гневен и безпътен,
повярвай - трудно,
много трудно го прозрях.

Карма, може би е – обща.
Изкупление за сторен грях.
Самопредателство било е
всяка наша отколешна страст.

Сега и тук -
не са ми нужни
ни животи,
ни години.
Мигове даже
не са ми нужни,

за да възвестя
благата си вест.

Тук - в обятията
на непокоримия,
недостижимия,
стъпилия
на бял мраморен праг,
светът е прекрасен,
светът е чудесен!

Магия ли е!
Вселена се сгушва
в топла прегръдка.
Пулсира в ангелска длан.

Гюлсер Мазлум
03.01.2016