Реквием за любовта
Реквием за любовта
Защо ти искаш да я детронираш.
Тя още е царицата за нас.
Ти своя дълъг нос къде навираш,
най-святата магия да рушиш!
Ти помниш онзи миг след нашто детство,
когато преоткривахме света
и търсехме да найдем свойто място,
със взлом при нас се втурна любовта!
От този миг тя седна на Престола...
И от тогава в скута си ни взе.
И от тогава тя блести със ореола.
И с нашата Съдба се тя зае...
Света чрез нея ние преоткрихме...
Осмислихме безсмисленния Свят.
За нашто щастие във брой платихме!...
Докато пъпките ни разцъфтят!
Не знам в какво сега я укоряваш?!
Защо я гледаш с недобри очи?!
С Темида ли се ти отъждествяваш...
О, моля те, за малко замълчи!
Не я прогонвай ти със женски клетви...
Със сълзите във твоите очи!
Не сме ние от хората проклети
и няма да я мъчим да пълзи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Славов Все права защищены
