Тази дата така отреди,
моят син да е днеска на Шипка.
В мен напират от гордост сълзи.
Със гурбета, не мога да свикна.
Но съм сигурен, че ме е взел
във сърцето си мъжко, голямо.
И поклон пред героите смели
ще положи с достойнство от двама.
Трикольор ще държи във ръце,
а в зениците ще е България.
Нека има такива мъже –
да почитат, да вярват, да пазят.
Там, на Шипка ще има народ!
Ще кипи от признателни хора!
Който помни Родина и Род,
всички трудности той ще пребори.
Има бъдеще! Вярвайте с мен!
Шипка днес е свещена картина!
Нека празник е всеки наш ден,
щом в сърцата синовни ни има.
© Валентин Йорданов Все права защищены