27 февр. 2020 г., 10:46

Резистентно

980 7 9

Мисия последна -

случаен лъч изтръгнал се от залеза,

побягнал от усмивката на мрака.

Траверсите на времето потракват -

кутии от консерви в лапите на вятър,

обесени от разпилени мисли.

В бенгалските пръски на злото

живеят ангелски очи...

Доверието се руши

в бреговете на съмнения.

Просяци са новите пророци,

но просяци с избодени очи.

Гадаят бъдещето по коричка хляб

и режат вените на бъдещите дни

сред писъците на осъдени мечти...

Вярата отново е в засада!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силна творба! Поздравления!
  • Безпощадна дисекция на времето, в което живеем, поднесена чрез силно въздействаща образност и метафоричност. Поздравления за новата творба, Младене!
  • Тъжен финал, но все по-често болезнено реален!
    "Доверието се руши в бреговете на съмнения" - докосващо! Там, където съмнението е пуснало коренче, дори истината се дави в морето, а доверието губи същността си! Много силни редове! Поздравявам те!
  • В бенгалските пръски на злото живеят ангелски очи...Поздравления, прекрасен метафоричен стих!
  • Със Стойчо!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...