vega666 (Младен Мисана)
1673 14314
27 февр. 2020 г., 10:46

Резистентно 

  Поэзия
832 7 9

Мисия последна -

случаен лъч изтръгнал се от залеза,

побягнал от усмивката на мрака.

Траверсите на времето потракват -

кутии от консерви в лапите на вятър,

обесени от разпилени мисли.

В бенгалските пръски на злото

живеят ангелски очи...

Доверието се руши

в бреговете на съмнения.

Просяци са новите пророци,

но просяци с избодени очи.

Гадаят бъдещето по коричка хляб

и режат вените на бъдещите дни

сред писъците на осъдени мечти...

Вярата отново е в засада!

 

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Силна творба! Поздравления!
  • Безпощадна дисекция на времето, в което живеем, поднесена чрез силно въздействаща образност и метафоричност. Поздравления за новата творба, Младене!
  • Тъжен финал, но все по-често болезнено реален!
    "Доверието се руши в бреговете на съмнения" - докосващо! Там, където съмнението е пуснало коренче, дори истината се дави в морето, а доверието губи същността си! Много силни редове! Поздравявам те!
  • В бенгалските пръски на злото живеят ангелски очи...Поздравления, прекрасен метафоричен стих!
  • Със Стойчо!
  • Трудно е за коментар, но болезнените истини понякога ни изненадват "в засада".
  • Хубави образи!
  • Хубаво е.
  • " Гадаят бъдещето по коричка хляб

    и режат вените на бъдещите дни

    сред писъците на осъдени мечти...

    Вярата отново е в засада! " Много ми хареса, поздравявам те !
Предложения
: ??:??