22 нояб. 2013 г., 21:49

Рисувам те на тънък лист

679 0 14

Рисувам те на тънък лист. Останал съм с една боя.
Аз мога са съм твой артист. На сцената сега стоя.

А виждаш ли ме някак там? Разсякох си съня на две.
И искам да съм вече ням. Пък ти със повик да зовеш.

Но чувам ли дори слова... през образа на туй перо?
Измислица във таз глава. И истинска душа - терор.

Как още съм безкрайно друг. И прося си сълза - небе.
Навярно съм роден напук. Тъй пагубно във мен гребеш.

И рисувам те на тънък лист. Останал съм с една боя.
Превърнах те във вечен риск. Боже, цял живот насън творях!















Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, че намина, Санвали!
  • Хубав стих! Твори, не само на сън! Поздрав!
  • Аз също, но не винаги!
  • Оооо... моите сънища също понякога са толкова реални, че се чудя и замислям дори в съня си и като осъзная, че е само сън си позволявам всякакви волности!!!
  • Така е, Ками! Но понякога сънят ми е по-истински!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...