Родена обич
Разпиляните надежди и мечти
събрах с усмивка на лицето,
когато в нощ от огнени копнежи
две думи ти ми промълви.
Повярвах им и стана светло
в небето лъч красив проблясна.
И помня, колко нежно
роди се обичта прекрасна!
Която днес във мен пулсира,
красива, огнена, мечтана!
За отдих тих понякога се спира
и пак забързана към теб напира.
На устните ти във усмивка,
понякога залепва като мед.
В съня ти кротък те намира
и в утрото те буди с нежен зов.
Промъква се във твоите мисли,
рисува спомен, топъл стон,
от който и дъхът ти спира
и пак на скута ти лежи с любов.
събрах с усмивка на лицето,
когато в нощ от огнени копнежи
две думи ти ми промълви.
Повярвах им и стана светло
в небето лъч красив проблясна.
И помня, колко нежно
роди се обичта прекрасна!
Която днес във мен пулсира,
красива, огнена, мечтана!
За отдих тих понякога се спира
и пак забързана към теб напира.
На устните ти във усмивка,
понякога залепва като мед.
В съня ти кротък те намира
и в утрото те буди с нежен зов.
Промъква се във твоите мисли,
рисува спомен, топъл стон,
от който и дъхът ти спира
и пак на скута ти лежи с любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
