14 июн. 2009 г., 22:18

Родино, моля те за прошка!

786 0 8

                    

Родино, моля те за прошка!

                  

 

“Цялата страна като дъга е.

Всеки цвят крещи да е начело.”

                    Валентин Йорданов („Свято” дело")

       

           

Не могат днес като дъгата

политическите цветове

с хармония да украсят страната –

за тях тя e земя, а не небе…!

                    

И всеки цвят от политиката

с лъжи все обещава ни небе…

Но щом спечели, пак разчита на интригата!

… Родината делят си „на парче”…

                              

И днес брегът на нашето море

на „мой” и „твой” парцел е разделен…

Във всеки кът от планина, скала, поле

сме все „на гости” - не във дом рожден…

                       

И днес боли, че обичта на Вазов

и хиляди, живели преди нас,

е заменена с тлееща омраза -

и думичката „моя” днес е власт!

                            

С разкъсана до болка вяра, чест,

Родино, моля те за прошка аз,

че „моя” трудно те наричам днес…!

Дали ще бъдеш „наша” за децата ни… след нас?!

                 

                       

 

  http://www.youtube.com/watch?v=sQ8bY_CKBKM

                

                

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...