Родители
Имали майка и татко дечица
четири стройни красиви девойки.
Расли порасли и литнали всички
със свойте момчета по двойки.
Сватби големи една по една
сбирали цялата своя рода.
Време не минало и ето родата
с внуците ставала все по-богата.
Весели майка и татко работят
бягат и тичат крила сякаш дал им 
Господ,че имат внуци красиви 
с тях те се чувстват много щастливи.
Минали много години наред
остаряли са те и побелели
болежките с грижи сега са поели.
Старост дошла е на техния праг
старост-нерадост донесла им мрак.
Майка се с татко набързо простила
и душатa  си тя на Бога дарила.
Сринал се татко останал самин 
жалил за своята верна другарка.
Ако му беше дал Бог поне един син
да се превие под негова сянка.
можеше сила да има със него
в дните студени с дългите нощи
колкото има да кара там още.
С очи помътнели той взира се дето
 порта ще тропне да види детето
как идва за него да се погрижи,
че в самота трудно дните се нижат.
Но никой не идва сега са далеко
за хляба насъщни във странство са всички
оставили майка и татко самички.
В печката бавно гори там дръвчето
с мъка е пълно на татко сърцето
присвил се на две със бастунката стара
той рови жарта  а тя вечe догаря.
Заспал е и нищо не сетил дори
със ангели дето летят към небето
при своята мила политнал сега
не дочакал да види свойте деца.
Ивелина Вречкова           6 май 2016г
      WOODBRIDJE      VA,USA