Романс на влюбени щурци
(Еньовден)
Романс на влюбени щурци...
Опитомена градска същност.
Мъждука свещ, но ми горчи,
анонсът бегъл е до втръсване.
Надежда жеравите разпиляват,
с крилете си дъга закрили.
Прекрасни спомени изгряват,
осъмват в сенките на самовили.
Незнайни сили, в мрака скрити,
едно пророчество разлисти.
Тъгата пет пъти долита,
а те остават си до мене... чисти.
Безбрежно лято, дъх на чай,
едва ли пак ще се повтори...
Залоствам ласките във май,
бедата щом ми заговори.
Ранена същност в мрачен час -
единодушно ми прощават.
Живота губим си от раз,
но и смъртта ни повелява -
окото алчно е чрез нас...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мери Попинз Все права защищены
