Можеш ли да видиш болката в очите ми,

а сълзите стичащи се по лицето ми?

Можеш ли да чуеш виковете на сърцето ми

и как от болка спира да тупти?

Отговора вече знам,

аз отдавна никоя не съм.

Можеш ли да ме обичаш,

като луд след мен да тичаш?

Можеш ли да ми повярваш

и да спреш да ме нараняваш?

Можеш ли да чуеш песента в душата ми,

можеш ли да промениш мелодията й?

Не искам от любов да умирам,

уморих се само в снимките ти да се взирам.

Ако единствена не мога да съм,

то тогава коя съм?

До вчера бях твоята любима,

днес съм вече лесно заличима.

Давай, от живота си изтрий ме,

като тъжен спомен забрави ме.

Цвете ме наричаш ти,

от което може да те заболи.

Розите имат и бодли,

но те не пречат на красотата им,нали?

Бодлите спират ли те да ги харесваш ми кажи?

Всеки път, когато ти ме нараниш,

на розата венчелистчетата падат

и тогава само бодлите и остават.

Болката си аз на теб отдавам,

да съм с теб вече не се надявам.

Само болка в мен остана и ти я прехвърлям,

вярата си в теб - отхвърлям.