Изпий бокал с червено вино,
със чаша вино - с мене се прости;
махни за сбогом на миг отминал
и ако можеш - след туй ме забрави.
За мен ще си винаги болка в сърцето,
изгубена мечта за споделеност;
прекършен полет сред небето,
един копнеж - насред гниеща тленност.
Дано пък виното да те опие,
тъй както аз с Любов - не можах,
от ума си - поне за миг да ме изтриеш,
напий се с волята - за неслучения грях. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация