Изпий бокал с червено вино,
със чаша вино - с мене се прости;
махни за сбогом на миг отминал 
и ако можеш - след туй ме забрави.
За мен ще си винаги болка в сърцето,
изгубена мечта за споделеност;
прекършен полет сред небето,
един копнеж - насред гниеща тленност.
Дано пък виното да те опие,
тъй както аз с Любов - не можах,
от ума си - поне за миг да ме изтриеш,
напий се с волята - за неслучения грях.
Когато изтрезнееш - обясни на сърцето си
защо отеква празно и сиротно;
защо си изтрил дъгата от небето си...
Пий... с призрака ми в нощите самотни.