Бедата е измислена беда.
Тя властва само нощем над ума ми.
Но денем си оставя и следа.
Все тъй от слънцето замаян си танцувам.
Вината е отминала вина.
Аз цял живот не мога да се губя.
В спомена за влюбена жена.
Макар до днес да съм от нежност влюбен.
Бедата е измислена беда.
Тя властва само нощем над ума ми.
Но моля да засветиш от звезда.
Щом пак ще мога с дъх да те целувам!