С любов
На брат ми
На масата застилам безнадежност...
Във вазата разлиства тишина...
Чашата ти пълня с топла нежност...
Докосвам с обич твоята ръка.
Говорим за отминали години...
Говорим си за моите деца,
за твоите мечти недоживени,
но в монолог превръща се речта...
По устните ми бавно пак се стича
солената целувка на скръбта,
Тъгата седнала до мен заспива...
Сърцето ми изпълва празнота!!
На масата остава безнадежност...
Във вазата повяхва тишина...
Чашата изстива с бяла нежност...
В леглото ти заспива пустота.
Винаги те нося в сърцето си!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Дренска Все права защищены
А за оценката Ви много благодаря,изстрадано е 
)