joanna_vas (Йоанна)
223 460
27 февр. 2005 г., 08:51

С пръсти разтворени 

  Поэзия
865 0 5

В рог на елен съм навила пътеката тясна
и късам с копитцата крехки звънки пространства.
Нощта се разгъва - открита, ефирна и ясна
и с перлен отблясък ... сърце в сърцето израства.

Стръкче трева съм в крило на излитаща птица,
нижещо капчици дъжд - колие за луната...
В клепки, излюпена радост отваря зеница.
С трепет скоклив просветлява до край тъмнината.

С пръсти разтворени (педя деляща от прага),
меря дъха си преди да почукам и знам -
твойта ръка е любов и към мен се протяга
сгушвам се в нея и с обич събуждам се там.

(По-натам ... нищо не помня и ... нищо не знам ...)

© Йоанна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • колко са интересни твоите творби...
  • Благодаря Веси
    Радвам се че ти харесват
  • Винаги съм се възхищавала от стиховете ти Йоана!Не съм пропуснала нито едно!В подем си!Пиши!Аз чакам да чета,мила!
  • Така е Фабиана, така е - права си и нека е така, блгодаря.
  • Една протегната, обичаща ръка, която да ни държи на повърхността, да поддържа смисъла и да ни прави необходими дори на себе си. Красив стих!
Предложения
: ??:??